И така, стигнахме и до тази кутия и какво се крие в нея!
Отново, както в случая с касичката от предишния пост, използвах стара изтърбушена кутия от часовник (този път дървена). Забравих да направя снимка преди да започна цялата метаморфоза, но беше доста стара...
... прашна и изстрадала. Затова реши да се окъпе в С200 за освежаване и тъкмо излезе лепкава изпод душа, когато я засипаха с яйчени черупки! Отиде пак да си вземе душ, но новият слой лепило само фиксира още по-здраво миниатюрните парченца. Погледна се - всъщност не беше толкова зле... но определено бледо и безлично.
“Щом бялото е толкова скучно, черното като противоположност трябва да е сташно вълнуващо! Хм... не, прекалено мрачно и все така безлично. Да, разбира се! Класика в два цвята - няма как да сбъркаш, нали? Ъмм... все пак е някак тривиално... липсва оригиналност, творчество... Трябва да е нещо вълнуващо, живо! В постоянно движение, развиващо се, пък макар и застинало плоско изображение. Трябва да улови цветовете на... Вселената!”
Напомни й за боядисани великденски яйца, които беше виждала някъде... Сега, когато си харесваше прическата, можеше да помисли и за тоалета. Но трябваше да го съобрази с повода и подаръка, който щеше да носи...
Ммм... А, извинете... нещо се унесох май... Да не сте си намерили по-интересно четиво междувременно? Та, докъде бях стигнала...
Кутията беше доста ожулена отвън и напълно оголена отвътре. За външната страна използвах актуалната “яйчена” технология, а след това оцветих с акрилни бои. Вдъхновение за цветовата техника бяха любимите ми великденски яйца, които боядисваме, добавяйки лъжица олио към боите след като вече имат основен цвят. Получават се доста космически картинки! Мисля, че горе-долу успях да пресъздам този вид.



След това се заех с интериора. Дълго време се чудех какво точно да направя. Не ми се струваше достатъчно просто да покрия вътрешността с филц... пък и имах нужда от някаква структура, която да “обслужва” предмета, за който беше предназначена. Затова направих издатина в средата (парче руло от тоалетна хартия, покрито с филц), върху която да се застопори “часовника” (???). За тапицирането на капака използвах плат за стените и филц за останалата част, докато в долната част на кутията направих точно обратното, като драпирах плата върху издатината. Беше доста пипкава работа, но за щастие не успях да оклепам всичко в лепило!
А ето и какво приюти кутията!
Преди време бях измайсторила един подобен господин, който обаче още не е намерил своето приложение. Второто попълнение от поредицата Time-men (както реших да ги нарека) изработих донякъде по поръчка, като условието беше да може да се носи като гривна. Затова трябваше да измайсторя каишка - отне малко време да се проектира, понеже се чудех как да направя закопчалката, но с три отделни парчета кожа и няколко по-малки за гайките се получи доста добре, струва ми се.
Любопитно е, че различните части и материали, които използвах за изработката, пропътуваха два пъти разстоянието от България до Япония, още преди завършения “часовник” да се отправи на последно пътуване с крайна дестинация ж.к.Надежда. Доколкото разбрах, получателят също е доволен, така че проекта може да бъде обявен за успешен!
Имам намерение да изработя още подобни... физиономии, които да се превърнат в “часовници”... или пък нещо друго... Идеи?