Понеже става въпрос за почти два месеца, а не искам да ви отегчавам с безкрайни постове, ще се опитам да порционирам информацията в няколко тематични раздела.
И ще започна с техническата част:
На 5-ти ноември, рано рано сутринта, пристигнахме в центъра на Осака-ши, метнахме се на метрото и след около 25 минути вече бяхме в района на нашето местообиталище, а именно Тойонака-ши. Това е по-скоро провинциално градче, доколкото това е възможно в такава близост с третия по големина град в Япония. Все пак голяма част от жилищните сгради представляват едно и двуетажни фамилни къщи, често с цветни, а дори и зеленчукови или овощни градинки. Наистина личи стремежа всеки метър земя да бъде оползотворена максимално.
- За който е любопитен да види къде точно живеем или пък иска да скочи в кашон и да се изпрати като колет по пощата, точният ни адрес е:
Osaka-fu, Toyonaka-shi, Kamishinden 1-28-14 или 大阪府、豊中市、上新田１−２８−１４
Та да се върнем на темата... Пристигнахме на правилното място (за това съдя по факта, че още не са дошли да ни изгонят от апартамента), метнахме багажите “вкъщи”, теглихме си по един душ и потеглихме да свършим малко работа. А звукът от затварящата се врата отекна, както може да се случи само, ако разполагате със съвсем празен апартамент.
И така, отидохме в местния кампус на Осакския университет. Там властимащата половинка от нас двамата се подписа, за да може да си получи стипендията, а играещата ролята на багаж част се усмихваше на хората от университетската управа, опитвайки се да не обръща внимание на глада и съня, които водеха ожесточена борба за надмощие. Последва унищожаване на бенто*, след което се отправихме към Общината. Там успяхме да получим готовия документ за самоличност на Янко и да променим адреса на местожителството, да попълним формуляр за издаване на моите документи, да се разходим стотина метра до съседна сграда, където да си направим семейна здравна застраховка... и всичко това ни отне малко повече от час! Получих си картата за самоличност около месец по-късно на същото гише.
- За непросветените, това е готова храна, която се продава в супермаркетите и може да съдържа най-различни вкусотии от японската или интернационалната кухня.
Малко по-рано споменах “съвсем празен апартамент”, което не беше съвсем честно. Нашата къщурка беше снабдена, около седмица по-рано, с две лампи с дистанционни, ниска японска маса и кана за гореща вода... Разбирайте, че когато Янко се е нанесъл, не е имало и толкова. За сметка на това апартамента си има две стаи в японски стил (с татами), всяка снабдена с много просторно ошиире (традиционен вграден гардероб) и балкон, изобилие от хартиени вътрешни стени, малка квадратна вана, тоалетка и малък кухненски бокс (само шкафовете, за съжаление...).
След като свършихме документалната работа, отидохме в Конан (магазин от типа Mr.Bricolage), за да попълним острия дефицит на покъщнина. На първо време се сдобихме с два комплекта юрган, възглавница и футон (традиционно японско “легло”), суиханки (машина за варене на ориз), както и комплект купички, чинии и хаши (клечки за хранене), които купихме от Recycle Shop* близо до нас. От Ириса сан получихме и две чаши, на които не беше успял да намери място в пълния си с джаджи апартамент (за нас бяха добре дошли!). Така вече имахме на какво да спим, в какво да ядем и в какво да си приготвяме храната.
- Това са магазини “втора употреба”, в които можете да намерите всичко, било то употребявано или ново - от маркови носни кърпички, халати за баня и козметика (нечии несполучлив подарък), през всякаква посуда, играчки, дрехи, книги..., та до бяла и черна техника, велосипеди, музикални инструменти и мебели!
През идните седмици си набавихме и: малка кухненска масичка, още една ниска масичка, поличка за книги, , две отоплителни печки, тостер, два стола за татми, както и всякакви дреболии. От един от бившите съквартиранти на Петко сан получихме газов котлон (изключително сме му благодарни!), което доведе до купуването на тиган и комплект тенджери. Тези които ме познават добре ще разберат колко важно беше това събитие за мен. Вече не се чувствах така осакатена, що се отнася до готварския процес!
Най-голямата ни инвестиция до момента е нова пералня - още едно наистина вълнуващо събитие, тъй като в България не разполагахме с такава, а пък в Япония си нямаме баба, която с огромно удоволствие да спортува “пускане на пералнята и простиране”.
Май все пак доста се проточи този пост, затова слагам точката тук... е добре де, след още няколко думи. Иначе би било невъзпитано, нали така? Ако съм пропуснала нещо важно, няма как да разберете! Хи-хи-хи... Хайде, до скоро писане / четене!
