I`m baaaaaack! :D (сега установявам, че не съм писала повече от месец...)
Нааай-после си свърших работата по т. нар. проект “Роза” и отново имам всичкото време на света да ви занимавам с глупости (разбирайте “със себе си” ;) ).
Иска ми се да разкажа малко за гореспоменатия проект. Както вече бях споменала в предишен пост, става въпрос за страпове за телефон. Помолиха ме да ги изработя по случай пет години от сформирането на клуб по български народни танци “Роза”, състоящ се от двайсет “мънички японки” :Р. Задачата ми беше поставена преди около три месеца, когато се прибрах от България. Видяхме се с ръководителката на групата в Токио и обсъдихме как да зарадваме дамите по случай годишнината им.
В процеса на реализация имаше някои премеждия, разбира се - от изчерпани материали, вмъкване на друг проект ("Тъпан") и набодени пръсти до поливане със сок... но най-вече недобро планиране на времето... Установявам, че ние с времето не се разбираме добре :D. Равносметката е, че почивах, когато не трябваше, и накрая ми се наложи да работя около 16 часа нон-стоп през нощта и през по-голямата част следващия ден, за да мога да ги довърша навреме. Но... който както си го направи!
Сега малко история в картинки :)
Това е едната страна, но тук все още липсва ред от ситни мъниста по зелената ивица кожа.
Тези страпове са изработени от съвкупност от различни материали: тъкан, различни видове кожа, мъниста, полимерна глина...
В левия ъгъл виждате какво развитие е претърпяла розата от мострата до крайния вариант :)
Тук вляво също има т. нар. "преди и след" снимка :D
Тадаааа! Ето и крайния резултат! Не са най-перфектните снимки, но дават някаква идея :)
За сега толкова. Тези дни очаквайте включване от домашния център за креативно рециклиране!
До скоро! :Р
Няма коментари:
Публикуване на коментар