[Ъпдейт]

   Обещах да докладвам как се развиват “сладоледените фунийки” и “свинските опашки” и тази статия е посветена на тях! Тези от вас, които ме следят във Facebook вече знаят, че част от тях бяха завършени още миналата седмица, и сега ще ми се накарате, че пак закъснявам с обновяването на информацията... Само не ме бийте, моля!

   Конусчетата се превърнаха в колиета! Каквато беше и първоначалната ми идея... ъммм, всъщност това не е съвсем вярно. Започнаха съществуването си като потенциални обици, но после нещо се разубедих... Кажете ми, биха ли били сполучливи обици според вас? Приемам всякакви съвети и предложения за цветовата гама и всякакви добавки към основната конструкция.

                    

 

   За тези използвах парченца верижка, халкички, стъклени мъниста с различна форма и мъниста от корал.

   Ето и едни завършени “свински опашки”:

   Отново използвах стъклени мъниста и тези малки сладки звездовидни мъниста от някакъв полускъпоценен камък. Много добре се получиха, струва ми се. Вие какво ще кажете? 

   Сега чакам да ме сполети вдъхновението и за останалите два чифта. 

   Засега са в основен червен и син цвят. Идеи?

"Часовник"?

   И така, стигнахме и до тази кутия и какво се крие в нея!

   Отново, както в случая с касичката от предишния пост, използвах стара изтърбушена кутия от часовник (този път дървена). Забравих да направя снимка преди да започна цялата метаморфоза, но беше доста стара...

... прашна и изстрадала. Затова реши да се окъпе в С200 за освежаване и тъкмо излезе лепкава изпод душа, когато я засипаха с яйчени черупки! Отиде пак да си вземе душ, но новият слой лепило само фиксира още по-здраво миниатюрните парченца. Погледна се - всъщност не беше толкова зле... но определено бледо и безлично. 

“Щом бялото е толкова скучно, черното като противоположност трябва да е сташно вълнуващо! Хм... не, прекалено мрачно и все така безлично. Да, разбира се! Класика в два цвята - няма как да сбъркаш, нали? Ъмм... все пак е някак тривиално... липсва оригиналност, творчество... Трябва да е нещо вълнуващо, живо! В постоянно движение, развиващо се, пък макар и застинало плоско изображение. Трябва да улови цветовете на... Вселената!”

Напомни й за боядисани великденски яйца, които беше виждала някъде... Сега, когато си харесваше прическата, можеше да помисли и за тоалета. Но трябваше да го съобрази с повода и подаръка, който щеше да носи...

   Ммм... А, извинете... нещо се унесох май... Да не сте си намерили по-интересно четиво междувременно? Та, докъде бях стигнала... 

   Кутията беше доста ожулена отвън и напълно оголена отвътре. За външната страна използвах актуалната “яйчена” технология, а след това оцветих с акрилни бои. Вдъхновение за цветовата техника бяха любимите ми великденски яйца, които боядисваме, добавяйки лъжица олио към боите след като вече имат основен цвят. Получават се доста космически картинки! Мисля, че горе-долу успях да пресъздам този вид. 

                     

 

   След това се заех с интериора. Дълго време се чудех какво точно да направя. Не ми се струваше достатъчно просто да покрия вътрешността с филц... пък и имах нужда от някаква структура, която да “обслужва” предмета, за който беше предназначена. Затова направих издатина в средата (парче руло от тоалетна хартия, покрито с филц), върху която да се застопори “часовника” (???). За тапицирането на капака използвах плат за стените и филц за останалата част, докато в долната част на кутията направих точно обратното, като драпирах плата върху издатината. Беше доста пипкава работа, но за щастие не успях да оклепам всичко в лепило! 

 

 

   А ето и какво приюти кутията! 

   Преди време бях измайсторила един подобен господин, който обаче още не е намерил своето приложение. Второто попълнение от поредицата Time-men (както реших да ги нарека) изработих донякъде по поръчка, като условието беше да може да се носи като гривна. Затова трябваше да измайсторя каишка - отне малко време да се проектира, понеже се чудех как да направя закопчалката, но с три отделни парчета кожа и няколко по-малки за гайките се получи доста добре, струва ми се.

   Любопитно е, че различните части и материали, които използвах за изработката, пропътуваха два пъти разстоянието от България до Япония, още преди завършения “часовник” да се отправи на последно пътуване с крайна дестинация ж.к.Надежда. Доколкото разбрах, получателят също е доволен, така че проекта може да бъде обявен за успешен! 

   Имам намерение да изработя още подобни... физиономии, които да се превърнат в “часовници”... или пък нещо друго... Идеи?

The magic of paper and eggshells

   I will tell you what my passion to recycle brought me to. As you can see from the the title of this post, the materials, which inspire me in the last months are paper and eggshell. Why eggshell, you may ask. Well, some time ago I found this video tutorial by a one of the creative persons, who I follow on YouTube, and so I decided to create something, using the same technique. Here is the link to the tutorial in question: http://www.youtube.com/watch?v=qXReU1EAi04&feature=plcp

   As you can probably guess, it wasn’t interesting enough just to copy her work, so I had to think of something original. And when I say original I mean that this is something that I haven’t seen anywhere, not that I`m the only one, who’s came up with the idea. But for the adventure to be even bigger, I decided to apply the “egg” technology to my recycled boxes made from ice-cream lids. Here is what it became:

                       

 

   These four were my first attempts. The white one is not finished, as you can see, and it combines whole pieces with crushed eggshells. I must admit that I had some technical problems with the boxes. One of them was the edge of the inner wall, onto which the lid lays - it happened to be hard and sharp enough (even though it’s cardboard) to scratch the paint on the inner part of the lid. My dear husband is the only one responsible for the solution of the problem, who managed to defeat heroically my constant “I know better” attitude and convinced me to file the edge in question with the dremel. The idea worked and I went to put my head into the sand… But this, of course, didn’t last long, because it is sometimes impossible to fight some complexes. So I want to ask my better half publicly not to give up on me and to help me, however know-it-all I may think I am on some matters, or trying to sit on my ears when he’s talking!!

   One sub-product of the “ice-cream” boxes are these… swirls. When I was making the inner wall, which actually makes the two lids into a box, I used long double strips of thin cardboard - to long for their purpose, which challenged me to find a usage for the leftover material. So the short tapes were neatly wrapped around a paintbrush (as far as can I remember), until they retained their form, after which they were generously coated with white glue and covered with... crushed eggshells! For the moment I have only put the first layer of paint, so they are far from finished, but I am thinking of making them into earrings.

      (lyrical digression)

I don’t know who and when has invented the polyvinyl-acetate glue, but I `m deeply thankful to that person. It`s like liquid gold for me and my loyal friend, now and forever. And if someone is curious about it, here is how it looks in Japan: 

      (end of lyrical digression)

   After the “pig-tail” swirls I decided to try some other shape and here is what I came up with:

                     

 

   Circles made of cardboard, and glued into a cornet + glue + eggshells + acrylic paint… - not finished yet, but they are on their way of becoming necklaces. The idea is not entirely clear, but I thing to hang some things inside... we`ll se what comes out.

And this is our “Airplane Tickets Fund” box. 

   I’ve used an old cardboard box, probably from a watch, which I stumbled upon. The clasp is made from leader, which I glued before coating everything with eggshells, and the inside I covered with black felt. I was in hurry to finish it and wasn’t waiting for the inspiration to strike, so there is not much reason in the color scheme, but I guess it’s ok.

And here is the last “ice-cream” box.

   I will explain the exact technology of making it in the next post, because I forgot to document the process. But I intend to make similar ones and take detailed pictures of what I’ve done and how.  What’s interesting is that I began with this idea about a sea, but in the end it rather became a night sky picture.

Well, thats all for now. The topic is far from over, so it will be continued!

Here is a little hint of what’s to come:

Магия от яйчени черупки и хартия

   Ще ви разкажа до какво ме доведе страстта ми към рециклирането. Както се вижда от заглавието на тази статия, материалите, които ме вдъхновяват в последните месеци, са хартията и яйчените черупки. Защо именно яйчени черупки, ще попитате? Ами защото преди време попаднах на видео-туториал на една от творческите натури, които следя в YouTube, и реших и аз да се пробвам да сътворя нещо, използвайки същата техника. Ето и линк към въпросния туториал: http://www.youtube.com/watch?v=qXReU1EAi04&feature=plcp 

   Както може би се досещате, не ми беше достатъчно интересно да копирам нейното произведение, трябваше да измисля нещо оригинално. И имам предвид оригинално, доколкото не съм го видяла някъде - съвсем не претендирам да съм първият и единствен човек, който е стигнал до тази идея. Но за да бъде по-голямо приключението, реших да приложа “яйчената” технология към моите рециклирани кутийки от сладоледени капачета. И ето какво се получи:

                       

 

   Тези четирите бяха първите ми опити. Бялата е недовършена, както се вижда, и комбинира цели парчета със стрити черупки. Трябва да призная, че имах няколко технически проблема с кутийките. Единият от тях беше ръбът на вътрешната стена, върху която ляга капака - оказа се достатъчно остър и твърд (макар и от картон), за да остъргва боята по вътрешната страна на капака. За решението на този проблем е отговорен единствено и само милият ми съпруг, който успя геройски да се пребори с постоянното ми “аз знам по-добре” поведение и ме убеди да изпиля с машинката въпросния ръб под ъгъл, така че да се намали триенето. Идеята проработи, а аз отидох да си завра главата в пясъка... Но това, разбира се, не трая дълго, защото с някой комплекси човек е почти невъзможно да се пребори. Затова искам на всеослушание (или по-скоро “всепрочитание”) да помоля половинката ми никога да не се отказва от мен и да ми помага, колкото и да се имам за всезнаеща по някои въпроси и да се опитвам да си седна на ушите, когато ми говори!! 

   Един суб-продукт на “сладоледените” кутийки са ето тези... завъртулки. Когато правих вътрешната стена, която всъщност прави двата капака кутия, използвах двойни дълги ленти от тънък картон - прекалено дълги за моите цели, което ме предизвика да намеря приложение на остатъчния материал. И така, късите лентички бяха надлежно увити около четка за рисуване (доколкото си спомням...), докато запазиха формата си, след което бяха обилно намазани с лепило С200 и покрити със... стрити яйчени черупки! За момента съм положила само първата ръка боя, така да се каже, така че са далеч от завършване, но мисля да се превърнат в обици.

      (лирическо отклонение)

   Не знам кой и кога е изобретил поливинилацетатното лепило (тип С200), но искам да му благодаря горещо! То е моето течно злато и ще бъде мой верен другар, сега и завинаги. И, ако някой случайно се интересува, ето как изглежда то в Япония: 

      (край на лирическото отклонение)

   След “свинските опашки” реших да пробвам с някаква друга форма и ето:

                     

 

   Кръгове от картон, завити и залепени на фунийка + лепило + яйчени черупки + акрилни бои... - все още незавършени, но на път да станат колиета. Още не ми се е избистрила съвсем идеята, но мисля някакви неща да висят отвътре... ще видим какво ще се получи.

   Това пък е нашето ковчеже, касичката ни за “Фонд - самолетни билети”.

   Използвах стара картонена кутия, най-вероятно от часовник, която намерих. Закопчалката от кожа залепих преди да покрия всичко с яйчените черупки, а вътрешността тапицирах с черен филц. Бързах да я завърша и не чаках да ме сполети вдъхновението, затова не е особено смислена цветово, но все пак става.

А ето и последната “сладоледена” кутийка.

   Точната технология на изработка ще разясня в следваща статия, понеже забравих да документирам процеса. Но възнамерявам да направя още подобни и да снимам подробно какво и как съм направила. Интересното е, че започнах с идеята за море, а пък накрая се получи по-скоро нощна небесна картина.

   Е, това е засега. Темата далеч не е изчерпана, така че очаквайте продължение!
   Ето и малък жокер какво следва: