Магия от яйчени черупки и хартия

   Ще ви разкажа до какво ме доведе страстта ми към рециклирането. Както се вижда от заглавието на тази статия, материалите, които ме вдъхновяват в последните месеци, са хартията и яйчените черупки. Защо именно яйчени черупки, ще попитате? Ами защото преди време попаднах на видео-туториал на една от творческите натури, които следя в YouTube, и реших и аз да се пробвам да сътворя нещо, използвайки същата техника. Ето и линк към въпросния туториал: http://www.youtube.com/watch?v=qXReU1EAi04&feature=plcp 

   Както може би се досещате, не ми беше достатъчно интересно да копирам нейното произведение, трябваше да измисля нещо оригинално. И имам предвид оригинално, доколкото не съм го видяла някъде - съвсем не претендирам да съм първият и единствен човек, който е стигнал до тази идея. Но за да бъде по-голямо приключението, реших да приложа “яйчената” технология към моите рециклирани кутийки от сладоледени капачета. И ето какво се получи:

                       

 

   Тези четирите бяха първите ми опити. Бялата е недовършена, както се вижда, и комбинира цели парчета със стрити черупки. Трябва да призная, че имах няколко технически проблема с кутийките. Единият от тях беше ръбът на вътрешната стена, върху която ляга капака - оказа се достатъчно остър и твърд (макар и от картон), за да остъргва боята по вътрешната страна на капака. За решението на този проблем е отговорен единствено и само милият ми съпруг, който успя геройски да се пребори с постоянното ми “аз знам по-добре” поведение и ме убеди да изпиля с машинката въпросния ръб под ъгъл, така че да се намали триенето. Идеята проработи, а аз отидох да си завра главата в пясъка... Но това, разбира се, не трая дълго, защото с някой комплекси човек е почти невъзможно да се пребори. Затова искам на всеослушание (или по-скоро “всепрочитание”) да помоля половинката ми никога да не се отказва от мен и да ми помага, колкото и да се имам за всезнаеща по някои въпроси и да се опитвам да си седна на ушите, когато ми говори!! 

   Един суб-продукт на “сладоледените” кутийки са ето тези... завъртулки. Когато правих вътрешната стена, която всъщност прави двата капака кутия, използвах двойни дълги ленти от тънък картон - прекалено дълги за моите цели, което ме предизвика да намеря приложение на остатъчния материал. И така, късите лентички бяха надлежно увити около четка за рисуване (доколкото си спомням...), докато запазиха формата си, след което бяха обилно намазани с лепило С200 и покрити със... стрити яйчени черупки! За момента съм положила само първата ръка боя, така да се каже, така че са далеч от завършване, но мисля да се превърнат в обици.

      (лирическо отклонение)

   Не знам кой и кога е изобретил поливинилацетатното лепило (тип С200), но искам да му благодаря горещо! То е моето течно злато и ще бъде мой верен другар, сега и завинаги. И, ако някой случайно се интересува, ето как изглежда то в Япония: 

      (край на лирическото отклонение)

   След “свинските опашки” реших да пробвам с някаква друга форма и ето:

                     

 

   Кръгове от картон, завити и залепени на фунийка + лепило + яйчени черупки + акрилни бои... - все още незавършени, но на път да станат колиета. Още не ми се е избистрила съвсем идеята, но мисля някакви неща да висят отвътре... ще видим какво ще се получи.

   Това пък е нашето ковчеже, касичката ни за “Фонд - самолетни билети”.

   Използвах стара картонена кутия, най-вероятно от часовник, която намерих. Закопчалката от кожа залепих преди да покрия всичко с яйчените черупки, а вътрешността тапицирах с черен филц. Бързах да я завърша и не чаках да ме сполети вдъхновението, затова не е особено смислена цветово, но все пак става.

А ето и последната “сладоледена” кутийка.

   Точната технология на изработка ще разясня в следваща статия, понеже забравих да документирам процеса. Но възнамерявам да направя още подобни и да снимам подробно какво и как съм направила. Интересното е, че започнах с идеята за море, а пък накрая се получи по-скоро нощна небесна картина.

   Е, това е засега. Темата далеч не е изчерпана, така че очаквайте продължение!
   Ето и малък жокер какво следва: