Редки приливи на вдъхновение

Реших да споделя и малко по-класически "продукт", така да се каже :) Имам и няколко прилични работи от времето, когато бях в гимназията, но нямам снимки :( Така че срещите с тях ще оставим за по-нататък...
Повечето от вас вероятно са виждали тези ми работи във Facebook, но аз все пак ги качвам и тук. Ще споделя и малко повече история около тяхното създаване.

Това е Вени. Някои от вас със сигурност я познават :) Тя самата е изключително талантлив художник и прави невероятни портрети (а и не само). Това е причината да се вдъхновя за нейния потрет. Спомням си как тя, заедно с няколко други девойки учащи японски, бяха вкъщи (не помня по какъв повод), когато ме удари музата. Седях в леглото в съседната стая и рисувах... Те си тръгнаха, а аз продължих да рисувам... и така около осем часа. Направих го "на един дъх" :D Беше и много носталгично преживяване, защото не бях рисувала от около пет години.

                             

В резултат можем да кажем, че очите са малко по-големи от необходимото (макар и да съм ги посмалила в сравнение с началната скица), но пък иначе съм доволна :) Що се отнася до разликите в контраста на двете изображения, по-ранния етап съм го скeнирала сама, докато завършената рисунка я скeнира Янко, на когото му се удава да си играе с настройките на машинката :DСкоро след това последва и втори портрет. Този път беше по поръчка на модела - няма да изпадам в подробни обяснения, но се запознахме на сватбата на наши приятели в Италия и в действителност го бях виждала на живо само тогава. Беше видял портрета на Вени във Facebook и поиска да му направя и на него. Гледах от две различни снимки и направих компилация :)

Докато рисувах, ухото беше най-големият ми кошмар... Напук на това, накрая то се получи най-реалистично :D

И да, знам - отрязала съм му главата... :D Но вече съм подарила оригинала и някак не ми се дорисува на компютъра нещо, което съм рисувала на ръка...

Следващото "произведение", все още недовършено, се роди по молба на един познат, който е голям любител на конете. Видя снимки на коне, които съм правила в Лондон, и каза - "А можеш ли да ми нарисуваш конче?", а аз се зачудих... - "Мога ли?". Никога не бях рисувала кон. Реших да се пробвам, а младежът ми прати някои снимки, които му харесват. Аз си избрах тази:

Понеше имах добър повод, реших да изпробвам как се рисува с таблета, който имах отдавна, но не бях ползвала още. И се получи прилично :)

  

 

Ще кажете, че няма голяма разлика между последните снимки и ще сте прави. Няма особено развитие и рисунката остава недовършена. Истината е, че дълго време не можах да реша дали искам да завърша коня със светлосенки или ще бъде по-добре да го оставя като скица... А докато се чудех се отплеснах по други задачи :D 

И още не съм решила как ще е най-добре...

Това нарисувах отново под влиянието на внезапно вдъхновение:

Пътувахме към село (при бабата на Янко), когато видях прекрасния залез в огледалото на колата. Когато пристигнахме, исках да го пресъздам. Рисувано е с пастел. Беше малко след като дядо ми почина - от него съм си наследила таланта, доколкото го имам... Може би сме рисували заедно в онзи ден...