Пълна промяна!

   Без паника! Няма да си правя чип нос, клоунски вежди (да се чустват поздравени всички, които се сетят какво/кого имам предвид :Р) или пък динени гърди... Вместо това, реших да сменя “физиономията” на няколко предмета, които ми попаднаха в ръцете в последно време. 

   И започвам с тези... нелицеприятни, но пък полезни ключодържатели. В съседния ни Recycle Shop десетина пакета от тези сладури се търкалят в една кошничка от повече от половин година :D Цената в BGN е 1лв. на парче.

 

Хрумна ми, че могат да бъдат превърнати в нещо малко по-елегантно и оригинално. Вярвате или не, цялата инициатива тръгна от това копче, което съм изровила като малка от кутиите с копчета на баба ми (между другото, ровенето в тези кутии и пликчета, подреждането и сортирането на копчетата по цвят, размер и прочие, беше едно от любимите занимания на малката Маргаритка през уикенда :Р) Затова исках да му окажа чест и да отделя необходимото внимание, като пресъздам централния мотив на гърба на “портмонето”.

   Отне ми малко време да планирам дизайна и как точно да го пренеса на кожата, за да зашия мънистата... Накрая решението беше хартиен шаблон с рисунката, залепен за гърба на кожата, който да ме води като карта. Беше си пипкава работа, но пък много удовлетворяваща! 

Оо, забравих да отбележа, че елиминирането на ухото на копчето и издълбаването му, за да може да пасне върху оригиналното копче на портмонето-ключодържател, отне няколко часа и живота на една от пилещите глави на машинката ми :D Оказа се, че е направено от бакелит!?!

   Следващата спасителна операция, породена от творческия ми порив, касае скелета на калъфче за iPhone, което се превърна в моето ново калъфче :) Забравих да направя снимка преди да го префасонирам отвън, но изглеждаше така мизерно, както и отвътре. 

Спасяваха го само няколкото пурикура-снимчици. Кожата, която използвах, купихме в Токио есента. Има много приятна текстура на дървесна кора и цветовете варират в нюансите на кафявото, плюс леко лилавеещо на места. За съжаление, малко се загубиха след грундирането, но пък не вярвам някога да се захаби след обработката, която претърпя :D 

   Тази “пластична операция” е следствие от небходимост, примесена със страст към рециклирането :D 

За пребиваващите в Япония, в момента или за в бъдеще, това е изключително вкусен сладолед! Продава се навсякъде, евтин е, а има невероятен истински ванилов аромат :) 

Трябваше ми кутийка за обици, които ми поръчаха за коледен подарък. Идеята ми се въртеше в главата от доста време и най-после стигна до реализация. 

И, скромно казано, се получи страхотно! Няколко пласта акрилна боя, няколко различни техники на полагането й, няколко слоя грунд и... voilà! 

    А технологията на изрисуване на кутийката ме доведе до прозрение как и в какво да облека това “грозно патенце”. 

                    

И с това портмоненце пътищата ни се пресякоха в местния Recycle Shop. Беше почти гротескно обшито с мъниста - дизайнът не беше лош, но цветовете бяха малко крещящи и размерът на мънистата непропорционален. Затова освободих “магаренцето” от товара му и се заех да му измайсторя ново “седло”. Всъщност, ако трябва да съм честна, купих го именно заради товара от разноцветни стъклени гевречета, но беше справедливо и то да получи шанс за втори живот :)

Надявам се от сега нататък да има по-щастливо съществуване!