Магия от яйчени черупки и хартия

   Ще ви разкажа до какво ме доведе страстта ми към рециклирането. Както се вижда от заглавието на тази статия, материалите, които ме вдъхновяват в последните месеци, са хартията и яйчените черупки. Защо именно яйчени черупки, ще попитате? Ами защото преди време попаднах на видео-туториал на една от творческите натури, които следя в YouTube, и реших и аз да се пробвам да сътворя нещо, използвайки същата техника. Ето и линк към въпросния туториал: http://www.youtube.com/watch?v=qXReU1EAi04&feature=plcp 

   Както може би се досещате, не ми беше достатъчно интересно да копирам нейното произведение, трябваше да измисля нещо оригинално. И имам предвид оригинално, доколкото не съм го видяла някъде - съвсем не претендирам да съм първият и единствен човек, който е стигнал до тази идея. Но за да бъде по-голямо приключението, реших да приложа “яйчената” технология към моите рециклирани кутийки от сладоледени капачета. И ето какво се получи:

                       

 

   Тези четирите бяха първите ми опити. Бялата е недовършена, както се вижда, и комбинира цели парчета със стрити черупки. Трябва да призная, че имах няколко технически проблема с кутийките. Единият от тях беше ръбът на вътрешната стена, върху която ляга капака - оказа се достатъчно остър и твърд (макар и от картон), за да остъргва боята по вътрешната страна на капака. За решението на този проблем е отговорен единствено и само милият ми съпруг, който успя геройски да се пребори с постоянното ми “аз знам по-добре” поведение и ме убеди да изпиля с машинката въпросния ръб под ъгъл, така че да се намали триенето. Идеята проработи, а аз отидох да си завра главата в пясъка... Но това, разбира се, не трая дълго, защото с някой комплекси човек е почти невъзможно да се пребори. Затова искам на всеослушание (или по-скоро “всепрочитание”) да помоля половинката ми никога да не се отказва от мен и да ми помага, колкото и да се имам за всезнаеща по някои въпроси и да се опитвам да си седна на ушите, когато ми говори!! 

   Един суб-продукт на “сладоледените” кутийки са ето тези... завъртулки. Когато правих вътрешната стена, която всъщност прави двата капака кутия, използвах двойни дълги ленти от тънък картон - прекалено дълги за моите цели, което ме предизвика да намеря приложение на остатъчния материал. И така, късите лентички бяха надлежно увити около четка за рисуване (доколкото си спомням...), докато запазиха формата си, след което бяха обилно намазани с лепило С200 и покрити със... стрити яйчени черупки! За момента съм положила само първата ръка боя, така да се каже, така че са далеч от завършване, но мисля да се превърнат в обици.

      (лирическо отклонение)

   Не знам кой и кога е изобретил поливинилацетатното лепило (тип С200), но искам да му благодаря горещо! То е моето течно злато и ще бъде мой верен другар, сега и завинаги. И, ако някой случайно се интересува, ето как изглежда то в Япония: 

      (край на лирическото отклонение)

   След “свинските опашки” реших да пробвам с някаква друга форма и ето:

                     

 

   Кръгове от картон, завити и залепени на фунийка + лепило + яйчени черупки + акрилни бои... - все още незавършени, но на път да станат колиета. Още не ми се е избистрила съвсем идеята, но мисля някакви неща да висят отвътре... ще видим какво ще се получи.

   Това пък е нашето ковчеже, касичката ни за “Фонд - самолетни билети”.

   Използвах стара картонена кутия, най-вероятно от часовник, която намерих. Закопчалката от кожа залепих преди да покрия всичко с яйчените черупки, а вътрешността тапицирах с черен филц. Бързах да я завърша и не чаках да ме сполети вдъхновението, затова не е особено смислена цветово, но все пак става.

А ето и последната “сладоледена” кутийка.

   Точната технология на изработка ще разясня в следваща статия, понеже забравих да документирам процеса. Но възнамерявам да направя още подобни и да снимам подробно какво и как съм направила. Интересното е, че започнах с идеята за море, а пък накрая се получи по-скоро нощна небесна картина.

   Е, това е засега. Темата далеч не е изчерпана, така че очаквайте продължение!
   Ето и малък жокер какво следва:

Extreme makeover!

Don’t panic! I won’t make myself snub-nosed, with clown eyebrows or with mellon breasts... Instead I decided to change the face of several objects, which I got hold of recently.

I will start with these ugly, but useful key-holders. About a dozen of these sweeties were abandoned in a little basket for more than half a year in the recycle shop near us :D The price is about 65 cents for a piece.

 

It occurred to me, that they could be turned into something more elegant and original. Believe it or not, the whole thing started from this button, which I dug up as a child from my grandmother’s boxes with buttons (by the way, the digging in these boxes and bags, the sorting and arranging of the buttons according to their color, size and so on, were one of the favorite pastimes of small Margarita during the weekend :Р). That’s why I wanted to give it the due honor by recreating the center pattern on the back of the case.

           

It took a little time to plan the design, and how to apply it to the leather, in order to sow the beads... In the end I decided to use paper template with the pattern, glued to the back of the leather, to lead me as a map. It was tricky and slow work, but very satisfying in the end!

Oh, I forgot to mention, that the removal of the button’s “ear” and it’s carving to fit on the original button of the key-holder case took several hours and the life of one of the filing heads of my small machine :D The button appears to be made of bakelite!?!

The next salvaging operation, caused by my creative impulse, was with the skeleton of an iPhone case, which actually became my new phone case :) I forgot to take pictures before redecorating it from the outside, but it used to look just as ugly as it does on the inside.

        

         

Its looks were just barely saved by some purikura pictures. We bought the leather (which I ended up using) in Tokyo this fall. It has a very nice texture of wood bark and the colors are in the nuances of brown, with a little bit of violet. Unfortunately they faded a little after the coating work, but I don’t believe it will ever wear and tear after the treatment it went through :D 

This “plastic surgery” is a result of a necessity, combined with passion for recycling :D 

If you are living in Japan, or intend to live here, this is an extremely tasty ice-cream! It is sold everywhere, it is cheap and it has unbelievably real vanilla flavor :)

I needed a box for the earrings, for which I had an order (for Christmas present). I had the idea in my head for a long time, so at last the time came for it’s realization.

And, to put it modestly, it came out great! Several layers of acrylic paint, several different techniques for it’s laying, several layers of coating and... voilà! 

And the box painting technology gave me the idea how to dress up this “ugly duckling”. 

                        

We met with this small coin-purse in the local Recycle Shop as well. It was almost grotesquely jacketed with beads - the design was’t bad, but the colors were far too bold and the size of the beads was disproportionate. That is why I relieved the “donkey” from it’s burden and started making a new “saddle” for it. Frankly, I actually bought it namely for the miniature multicolored glass donuts, but it was only right for it to receive a chance for a second life :)

 

I hope that it will have a happier existence from now on!

Пълна промяна!

   Без паника! Няма да си правя чип нос, клоунски вежди (да се чустват поздравени всички, които се сетят какво/кого имам предвид :Р) или пък динени гърди... Вместо това, реших да сменя “физиономията” на няколко предмета, които ми попаднаха в ръцете в последно време. 

   И започвам с тези... нелицеприятни, но пък полезни ключодържатели. В съседния ни Recycle Shop десетина пакета от тези сладури се търкалят в една кошничка от повече от половин година :D Цената в BGN е 1лв. на парче.

 

Хрумна ми, че могат да бъдат превърнати в нещо малко по-елегантно и оригинално. Вярвате или не, цялата инициатива тръгна от това копче, което съм изровила като малка от кутиите с копчета на баба ми (между другото, ровенето в тези кутии и пликчета, подреждането и сортирането на копчетата по цвят, размер и прочие, беше едно от любимите занимания на малката Маргаритка през уикенда :Р) Затова исках да му окажа чест и да отделя необходимото внимание, като пресъздам централния мотив на гърба на “портмонето”.

   Отне ми малко време да планирам дизайна и как точно да го пренеса на кожата, за да зашия мънистата... Накрая решението беше хартиен шаблон с рисунката, залепен за гърба на кожата, който да ме води като карта. Беше си пипкава работа, но пък много удовлетворяваща! 

Оо, забравих да отбележа, че елиминирането на ухото на копчето и издълбаването му, за да може да пасне върху оригиналното копче на портмонето-ключодържател, отне няколко часа и живота на една от пилещите глави на машинката ми :D Оказа се, че е направено от бакелит!?!

   Следващата спасителна операция, породена от творческия ми порив, касае скелета на калъфче за iPhone, което се превърна в моето ново калъфче :) Забравих да направя снимка преди да го префасонирам отвън, но изглеждаше така мизерно, както и отвътре. 

Спасяваха го само няколкото пурикура-снимчици. Кожата, която използвах, купихме в Токио есента. Има много приятна текстура на дървесна кора и цветовете варират в нюансите на кафявото, плюс леко лилавеещо на места. За съжаление, малко се загубиха след грундирането, но пък не вярвам някога да се захаби след обработката, която претърпя :D 

   Тази “пластична операция” е следствие от небходимост, примесена със страст към рециклирането :D 

За пребиваващите в Япония, в момента или за в бъдеще, това е изключително вкусен сладолед! Продава се навсякъде, евтин е, а има невероятен истински ванилов аромат :) 

Трябваше ми кутийка за обици, които ми поръчаха за коледен подарък. Идеята ми се въртеше в главата от доста време и най-после стигна до реализация. 

И, скромно казано, се получи страхотно! Няколко пласта акрилна боя, няколко различни техники на полагането й, няколко слоя грунд и... voilà! 

    А технологията на изрисуване на кутийката ме доведе до прозрение как и в какво да облека това “грозно патенце”. 

                    

И с това портмоненце пътищата ни се пресякоха в местния Recycle Shop. Беше почти гротескно обшито с мъниста - дизайнът не беше лош, но цветовете бяха малко крещящи и размерът на мънистата непропорционален. Затова освободих “магаренцето” от товара му и се заех да му измайсторя ново “седло”. Всъщност, ако трябва да съм честна, купих го именно заради товара от разноцветни стъклени гевречета, но беше справедливо и то да получи шанс за втори живот :)

Надявам се от сега нататък да има по-щастливо съществуване!