Refresh :)

Нищо не пиша тези дни... но съм се съсредоточила върху следващата ми поръчка за GSM-страпове. И като казвам "следващата", ето какво представляваше предишната:

Тук http://www.youtube.com/watch?v=vydnwsPOe8Q можете да се осведомите сравнително подробно за процеса на изработката и причината за съществуването им ;)

А това са "родителите" им, по чиито образ и подобие бяха сътворени (с някой модификации в начина на изработка):

Сега си давам сметка колко е подходяща думата "родители" като се има предвид, че едното е с червен, а другото със син ремък - мама и тате! Хихихи... 

Ето и в какъв вид са били подарявани на хората :)

А това е новият проект, по който работя сега. Първият етап в изработката на двайсетте бройки е завършен!

Това са отново GSM-страпове, като този път се майсторят по повод пет-годишнината на токийската група "Роза", занимаваща се с български народни танци :) В завършен вид ще изглеждат горе-долу така

но с някои подобрения ;)

Е, вече стана безобразно късно (направо си е почти рано вече...), така че мога спокойно да си легна. До скоро!

С какво ще ви досаждам ;)

За днес съм приготвила малко общи приказки :) И по-точно, какви са интересите ми и дейностите, с които се / ще се / искам да се занимавам. Разбирате, че именно за тези неща ще става въпрос и от тук нататък. Ще споделя и някоя и друга снимчица ;) Надявам се да ви заинтригувам!

Рисувам от малка, но трябва да имам много сериозен изблик на вдъхновение, за да се получи нещо достойно... По-добра съм в копирането и в приложните изкуства. 

Пък и някак ми е по-интересно да сътворя нещо, което да има някакво приложение, а не просто да се чудя къде да го сложа... Всички обичаме красивите подаръци, например, но се затрупваме с вещи, на които не винаги можем да намерим място и да ги съчетаем успешно едни с други. Често ги складираме по шкафове и чекмеджета, докато последните не започнат пращят от изнемога и тогава се принуждаваме по един или друг начин да отсеем онези вещи, които имат най-голяма сантиментална стойност за нас и да се отървем от останалите. Скръбна работа...

Бидейки голям плюшкин, едно от най-интригуващите ме занимания е рециклирането. Като имам предвид използването на вече ненужни или неспособни да изпълняват функцията си вещи за създаването на някакъв нов предмет. Този процес на реинкарнация наистина ме вдъхновява! Продуктите на това изкуство, били те с чисто художествена стойност или пък предмети за бита, имат едно особено очарование и са някак пълни с живот. Носят историята в себе си и ни подканват да напишем следващата глава...

И в областта на архитектурата и интериорния дизайн рециклирането и реновацията са ми много любопитни. Имах дори възможността да си поиграя на тази тема, когато правихме ремонта и обзавеждахме любовното ни гнезденце! Модерният дизайн често е някак стерилен, но когато в сърцевината му се крият “нечии стари кости”, това го одухотворява. Или пък го прави обитаван от духове! Хахаха... При всяко положение нестандартността, съчетана с красота и функционалност е винаги печеливша комбинация в моите очи :)

Любимият ми стил е Сецесион (Art Nouveau, Jugendstil или Stile Liberty, в зависимост от това на територията на коя страна се развива), чийто представители черпят вдъхновение от природата и от източното изкуство и най-вече от японската гравюра. В началото, разбира се, изобщо си нямах и представа за тези подробности... Така че, вярваме или не, явно винаги си ме е влечало към изтока, дори когато не съм го разбирала :)

С компютърната графика и анимацията се запознахме в гимназията и от тогава насам се сработваме добре. С половинката ми сме работили върху интернет страници, интерфейс и дори елементарни игрички. Вероятно ще става все по често дума за това.

Фотографията... може да се каже, че е наследство от дядо ми. Но не мога да кажа, че ми върви особено за момента. Което, откровено казано, ме натъжава... Но, някой ден, ще обърна по-специално внимание и на това. Имам си една мечта в тази сфера... може би ще ви я споделя някой път :)

Скулптура... За съжаление, твърде малко съм имала досег с това изкуство. Има - няма... един срок в гимназията. Затова пък в последно време започнах да работя с полимерна глина (в действителност представлява РVС полимер с консистенцията на пластелин, който се втвърдява при 110-130〫във фурната). Така че, макар и в по-малък мащаб, моделирането е в разгара си!

Който ме познава знае, че обожавам оригами! Да си призная, от доста време не съм работила в тази сфера, но съвсем не съм я забравила. И тук амбицията е да се създават по-скоро функционални елементи. Най-вече ме забавлява идеята за осветителни тела, но още не съм се престрашила да експериментирам.

Други “хартиени” изкуства, които ме вълнуват са киригами (или по-точно 3D картички и скулптури) и “хартиения филигран” (quilling). По-нататък ще кача снимки и линкове с произведения, които са ме впечатлили най-много :)

Следва... шиене, плетене, бродиране. Може да ви се стори малко старомодно... Но ръчната изработка е много по-стойностна, пък и няма нищо по-хубаво от това, някой да изработи нещо специално за теб, като вложи цялата си положителна енергия! Един “клон” в тази сфера са амигуруми, а именно плюшени играчки, плетени на една кука. Погледнете в интернет, ще се очаровате :)

Нещо, което открих през последните месеци, е филцоването. Мокрото филцоване (wet felting) е вероятно най-старата форма на производство на платове, а машинизирането на процеса е довело до възникването на филцоването със специална игла (needle felting), което позволява скулптурирането на влакната във всякакви триизмерни форми. Изработват се невероятни плюшени играчки!

Напоследък съм се захванала с изработката на бижута и аксесоари и трябва да ви кажа, че много ми допада! Работя с мъниста, полимерна глина, кожа, а възнамерявам да добавя в арсенала и кристали, полускъпоценни камъни, дърво, епоксидна смола, природни и рециклирани елементи. Материалите и техниките са наистина неограничени, което наистина възбужда въображението ми!

Занимание, което използва разнообразни техники и материали и съчетава в себе си много от идеите, които ме вълнуват, е т. нар. scrapbooking. Може би сте чували за него, може би не... Ще се радвам, ако някой предложи адекватен превод на термина на български :) Открих преди пет-шест месеца, може би. Наистина е впечатляващо, но изисква да му се отдели повечко време и да се съберат и съчетаят материалите. Възнамерявам първият ми проект в тази насока да бъде свързан с престоя ни в Япония, като идеята ми е да го изработя изцяло от материали, които съм събрала тук. Затова като добра катеричка трупам “лешници” :)

За готвене няма да си говорим... хахаха... Не за друго, а защото е безполезно. Това не е тема за лекции, а за практически упражнения ;) Единствено бих могла да ви споделям видео клипове, които са ме заитригували... И, разбира се, при удобна възможност да готвим и да хапваме заедно! Така или иначе удоволствието е в това да сготвиш не за себе си, за някой друг :)

И така... получи се един дълъг и отегчителен пост... Разбирате, че в главата ми е доста пренаселено... Хахаха! Най-големият ми проблем е с кое по-напред да се захвана... 

Все пак стана ясно, че страстта ми е ръчният труд. Всичко, в което мога да завъртя между пръстите си и да вложа в него кръв, пот и сълзи (понякога абсолютно буквално...), кара пипето ми да щрака, кръвта ми да се раздвижи и очите ми да добият налудничав блясък!

Оставям ви с няколко линк-а и малко снимки и... До нови срещи!

http://www.youtube.com/user/FollowThePaperTrail - Това е каналът на една американка, която ме накара да се заинтригувам от scrapbooking :)

http://www.youtube.com/watch?v=EKN7J3hLp7I&NR=1

http://www.youtube.com/watch?v=Raacsdx3Kuo&feature=related - Ето и няколко идеи от света на гениалното!

Ново начало

Както изглежда писането на блог за преживяванията ми в Япония не върви особено добре... Или, ако трябва да сме честни, изобщо не върви!

Причината е частично в това, че животът ни тук е съвсем обикновен и рядко ни се случва нещо по-интересно. Но най-трудно се оказва изграждането на навика да пиша, ако не всеки ден, то поне два-три пъти в седмицата. Което ми навява мисълта, че може би не ми е достатъчно интересно... Това прозрение пък, от своя страна, ме доведе до решението да променя тематиката на блога! 

Живот без страст не си струва да се живее и ако не си оставил нещо след себе си, значи не си живял пълноценно. Това се превръща в моето мото и ще бъде и мотото на блога от тук нататък. Ще пиша за нещата, които ме радват, които осмислят съществуването ми, които правят живота ми по-хубав... на страна от голямата ми любов, разбира се! 

( Е, може да вмъквам и интересни впечатления от света от време на време, за да не умрете от скука ;) )

Ако трябва да опиша с една дума в какво се изразява моята страст, то това би била думата “изкуство” . Да създадеш нещо красиво, предизвикателно, интересно, функционално, а понякога и нещо вкусно! Каквато и форма да приеме, в крайна сметка това е изкуството да изразиш себе си и да позволиш на другите да те опознаят чрез творенията ти. Да зарадваш хората около себе си, а и теб самия! 

Малко по малко ще разбрете кои конкретно са дейностите, които ме вълнуват. Ако вече не знаете, разбира се! Освен това ще си призная, че съм се заела с предизвикателството да превърна част от тези мои страсти в доходоносна работа. Така че стискайте ми палци!

До скоро!

Лирическо отклонение...

Започнах да разбирам отношението на японците към Фуджи... 

Пътувайки обратно от Токио към Осака (този път с дневен автобус), бяхме възнаградени с прекрасно време. Чисто небе и искрящо слънце... какво повече може да иска човек, когато минава на няколко километра от подножието на Фуджи? И гледката наистина е магическа!

От първия миг на възхищение, когато зърнеш силуета през прозореца на автобуса, когато сбуташ човека до себе си и му посочиш да погледне навън, след първия момент на задоволство при вида на нещо, за което си чел и чувал толкова мног, в който си казваш - “Ехаа! Фуджи сан!”.., идва наистина интимната и развиваща се във времето реакция. В пътуванията си до Япония досега два пъти съм ходила до Фуджи, виждали сме се по-отблизо или по-отдалеч, но едва сега моята интимна реакция започна същинското си развитие. Има някаква мистична притегателна сила в тази купчина надробена вулканична скала... 

... Момент на безтегловност и безвремие... Невероятна притегателна сила, която не ти позволява да отклониш погледа си, изтегля те през прозореца и те оставя да висиш в студения януарски въздух в облаци от слънчева светлина... Няма вече автобус, няма ги хората наоколо... собственото ти тяло се губи в съзнанието ти... Единствено Тя съществува... Планината. С полупрозрачна призрачна снага, сякаш левитира в пространството... Изглежда някак нереална на фона на пейзажа... И наистина, не Фуджи Е пейзажът, а всичко около нея... Гледка, невъзможна за пресъздаване с думи... Емоция, която остава във времето... Небе и планина, оцветени в безбройни нюанси на синьото... С бели коси от сняг, разпилени по склоновете... Почти осезаемата атмосфера на нещо не от този свят, която те обгръща като облак и те кара да се чувстваш меко, топло и... незначително... Странен контраст от чувства, който може да бъде породен само от нещо свръхестествено...

Припомняйки си първата ми среща с Фуджи отблизо и преодолявайки първоначалното впечатление (донякъде разочарование) от физическия контакт с тази “свещена” планина, сега преосмислям нещата... Или по-скоро Фуджи преосмисли мен като наблюдател и събеседник и реши да ме допусне по-близко до тялото си, по-надълбоко в душата си... 

Винаги съм усещала, че Фуджи е едно от онези места, на които можеш да се разтовариш напълно... Да заровиш пръсти в земята, да усетиш как силата и енергията й пропълзяват в ръцете ти, достигат всяка клетка на тялото ти, как те преизпълват... и преливат в сълзи... А сълзите отнесят със себе си всяка тежест от сърцето ти и те оставят на няколко сантиметра във въздуха...

Очаквам с нетърпение този момент. И нека бъда от лудите, които ще изкачат Фуджи повече от веднъж!

Първа порция

Понеже става въпрос за почти два месеца, а не искам да ви отегчавам с безкрайни постове, ще се опитам да порционирам информацията в няколко тематични раздела.

И ще започна с техническата част:

На 5-ти ноември, рано рано сутринта, пристигнахме в центъра на Осака-ши, метнахме се на метрото и след около 25 минути вече бяхме в района на нашето местообиталище, а именно Тойонака-ши. Това е по-скоро провинциално градче, доколкото това е възможно в такава близост с третия по големина град в Япония. Все пак голяма част от жилищните сгради представляват едно и двуетажни фамилни къщи, често с цветни, а дори и зеленчукови или овощни градинки. Наистина личи стремежа всеки метър земя да бъде оползотворена максимално.

• За който е любопитен да види къде точно живеем или пък иска да скочи в кашон и да се изпрати като колет по пощата, точният ни адрес е:

        Osaka-fu, Toyonaka-shi, Kamishinden 1-28-14 или 大阪府、豊中市、上新田１−２８−１４

Та да се върнем на темата... Пристигнахме на правилното място (за това съдя по факта, че още не са дошли да ни изгонят от апартамента), метнахме багажите “вкъщи”, теглихме си по един душ и потеглихме да свършим малко работа. А звукът от затварящата се врата отекна, както може да се случи само, ако разполагате със съвсем празен апартамент.

И така, отидохме в местния кампус на Осакския университет. Там властимащата половинка от нас двамата се подписа, за да може да си получи стипендията, а играещата ролята на багаж част се усмихваше на хората от университетската управа, опитвайки се да не обръща внимание на глада и съня, които водеха ожесточена борба за надмощие. Последва унищожаване на бенто*, след което се отправихме към Общината. Там успяхме да получим готовия документ за самоличност на Янко и да променим адреса на местожителството, да попълним формуляр за издаване на моите документи, да се разходим стотина метра до съседна сграда, където да си направим семейна здравна застраховка... и всичко това ни отне малко повече от час! Получих си картата за самоличност около месец по-късно на същото гише.

• За непросветените, това е готова храна, която се продава в супермаркетите и може да съдържа най-различни вкусотии от японската или интернационалната кухня.

Малко по-рано споменах “съвсем празен апартамент”, което не беше съвсем честно. Нашата къщурка беше снабдена, около седмица по-рано, с две лампи с дистанционни, ниска японска маса и кана за гореща вода... Разбирайте, че когато Янко се е нанесъл, не е имало и толкова. За сметка на това апартамента си има две стаи в японски стил (с татами), всяка снабдена с много просторно ошиире (традиционен вграден гардероб) и балкон, изобилие от хартиени вътрешни стени, малка квадратна вана, тоалетка и малък кухненски бокс (само шкафовете, за съжаление...).

След като свършихме документалната работа, отидохме в Конан (магазин от типа Mr.Bricolage), за да попълним острия дефицит на покъщнина. На първо време се сдобихме с два комплекта юрган, възглавница и футон (традиционно японско “легло”),  суиханки (машина за варене на ориз), както и комплект купички, чинии и хаши (клечки за хранене), които купихме от Recycle Shop* близо до нас. От Ириса сан получихме и две чаши, на които не беше успял да намери място в пълния си с джаджи апартамент (за нас бяха добре дошли!). Така вече имахме на какво да спим, в какво да ядем и в какво да си приготвяме храната.

• Това са магазини “втора употреба”, в които можете да намерите всичко, било то употребявано или ново - от маркови носни кърпички, халати за баня и козметика (нечии несполучлив подарък), през всякаква посуда, играчки, дрехи, книги..., та до бяла и черна техника, велосипеди, музикални инструменти и мебели!

През идните седмици си набавихме и: малка кухненска масичка, още една ниска масичка, поличка за книги, , две отоплителни печки, тостер, два стола за татми, както и всякакви дреболии. От един от бившите съквартиранти на Петко сан получихме газов котлон (изключително сме му благодарни!), което доведе до купуването на тиган и комплект тенджери. Тези които ме познават добре ще разберат колко важно беше това събитие за мен. Вече не се чувствах така осакатена, що се отнася до готварския процес!

Най-голямата ни инвестиция до момента е нова пералня - още едно наистина вълнуващо събитие, тъй като в България не разполагахме с такава, а пък в Япония си нямаме баба, която с огромно удоволствие да спортува “пускане на пералнята и простиране”.

Май все пак доста се проточи този пост, затова слагам точката тук... е добре де, след още няколко думи. Иначе би било невъзпитано, нали така? Ако съм пропуснала нещо важно, няма как да разберете! Хи-хи-хи... Хайде, до скоро писане / четене!

Четиридесет и три дни по-късно...

Мили мои последователи (ако все още се ползвам с лукса да ви имам...),

Само мога да си представям какви епитети сте редили по мой адрес, взимайки под внимание липсата на развитие в този блог... Предполагам, че най-често прозвучалата дума, а и без съмнение най-точната, е “несериозна!”...

Признавам се за виновна без право на помилване... Изложих се! Попълних списъка на недоволството и за пореден път проскърцах с тебешир по черната дъска на срама. 

Аз лично смятам, че в тълковния речник “след малко” и “ей сега” трябва да бъдат посочени като почти пълни синоними на “на куково лято”, особено ако не получават вербална изява, а само периодично изплуват в съзнанието ни по повод на тази или онази дейност... Всички ние знаем, че хубавото намерение е едно, а разсеяността и мързелът са нещо съвсем друго. Въпреки неоспоримите различия помежду им, пътищата им често се пресичат и след кървавата и неравностойна битка, обикновено единият от двойката оцелява, за да тържествува над останките на гениалните ни идей... Но стига!

Искам да сложа удивителен знак на този период и да започна с главна буква нов, в който да имам по-малко поводи да смятам съществуването си за неоправдано!

Ако сте склонни да ми простите (стискам си палци за което), ще се радвам да се призная за виновна и за няколкото минути, които ще изгубите в изчитането на моите брътвежи... Може би докато чакате закуската сутрин или преди да си измиете зъбите вечер... или дори за да отложите с още мааалко важната работа, която така е виснала над главата ви, че ви причинява сърбеж в областта на веждите.

Ако съм успяла отново да ви убедя, че този блог е добро оправдание за губене на време, то топката отново е в моето поле... 

В такъв случай... Ей сегичка ще ви я върна!...

И сега вече...

   И така :)
   Пристигнах благополучно в Япония на 02.10., при това кацнахме с около 25 минути по-рано от предвиденото! На летището ме посрещнаха Янко и Ириса сан (наш приятел, а от време на време и шеф). Метнахме се на метрото и отидохме право на Коденмачо, където живее Ириса сан. През следващите няколко дни бяхме гости в неговия апартамент :) Ето някои от джаджите, с които се е оборудвал вкъщи:

Panasonic, Ideas for life :)))

Моля, уточнете: искате да пиете вода или да миете съдове? 

А ако искате и леко да ви я минерализирам водичката?

• Тук държа да отбележа, че Ириса сан е един изключителен човек, който, макар и финансов съветник по професия, от края на 70-те години се занимава много сериозно с български народни танци. Идвал е десетки пъти в България, учил се е от най-добрите и с течение на годините е станал и един от тях :) (това го казват от българските ансамбли, хора разбирачи, не аз ;)). Та Ириса сан на всеки няколко години води японци в България - хора, които той самият обучава - и спомага за популяризирането на българската култура. Също така държи и магазинче за български сувенирни стоки, грънци и други подобни, което се намира на Йоцуя.

   За няколкото дни в Токио успяхме да посетим няколко нови места и да се видим с разни приятели.  Разходихме се в една прекрасна традиционна японска градина

... с много красиви и гладни шаранчета :)))

Посетихме и нещо като музей, който представлява модел на селище от периода Едо.

Посетихме и няколко вече познати места:

- парка на Императорския дворец

- и токийското кметство, от където заедно със Злати семпай гледахме залеза :)))

И бледият силует на Фуджи сан ни удостои с вниманието си :)

   Гостуването ни в Токио беше кратко... На 4-ти вечерта потеглихме към Осака с нощен автобус. Може и да не звучи привлекателно като идея, но ние си бяхме оборудвани с: одеало, възглавничка за кръста, възглавничка за врата, чехли, мокри кърпички, лампи, вентилаторчета, завеси в изобилие, поставка за краката и тоалетна като в самолет!!! 

На добър път и лека нощ :)))