Редки приливи на вдъхновение

Реших да споделя и малко по-класически "продукт", така да се каже :) Имам и няколко прилични работи от времето, когато бях в гимназията, но нямам снимки :( Така че срещите с тях ще оставим за по-нататък...
Повечето от вас вероятно са виждали тези ми работи във Facebook, но аз все пак ги качвам и тук. Ще споделя и малко повече история около тяхното създаване.

Това е Вени. Някои от вас със сигурност я познават :) Тя самата е изключително талантлив художник и прави невероятни портрети (а и не само). Това е причината да се вдъхновя за нейния потрет. Спомням си как тя, заедно с няколко други девойки учащи японски, бяха вкъщи (не помня по какъв повод), когато ме удари музата. Седях в леглото в съседната стая и рисувах... Те си тръгнаха, а аз продължих да рисувам... и така около осем часа. Направих го "на един дъх" :D Беше и много носталгично преживяване, защото не бях рисувала от около пет години.

                             

В резултат можем да кажем, че очите са малко по-големи от необходимото (макар и да съм ги посмалила в сравнение с началната скица), но пък иначе съм доволна :) Що се отнася до разликите в контраста на двете изображения, по-ранния етап съм го скeнирала сама, докато завършената рисунка я скeнира Янко, на когото му се удава да си играе с настройките на машинката :DСкоро след това последва и втори портрет. Този път беше по поръчка на модела - няма да изпадам в подробни обяснения, но се запознахме на сватбата на наши приятели в Италия и в действителност го бях виждала на живо само тогава. Беше видял портрета на Вени във Facebook и поиска да му направя и на него. Гледах от две различни снимки и направих компилация :)

Докато рисувах, ухото беше най-големият ми кошмар... Напук на това, накрая то се получи най-реалистично :D

И да, знам - отрязала съм му главата... :D Но вече съм подарила оригинала и някак не ми се дорисува на компютъра нещо, което съм рисувала на ръка...

Следващото "произведение", все още недовършено, се роди по молба на един познат, който е голям любител на конете. Видя снимки на коне, които съм правила в Лондон, и каза - "А можеш ли да ми нарисуваш конче?", а аз се зачудих... - "Мога ли?". Никога не бях рисувала кон. Реших да се пробвам, а младежът ми прати някои снимки, които му харесват. Аз си избрах тази:

Понеше имах добър повод, реших да изпробвам как се рисува с таблета, който имах отдавна, но не бях ползвала още. И се получи прилично :)

  

 

Ще кажете, че няма голяма разлика между последните снимки и ще сте прави. Няма особено развитие и рисунката остава недовършена. Истината е, че дълго време не можах да реша дали искам да завърша коня със светлосенки или ще бъде по-добре да го оставя като скица... А докато се чудех се отплеснах по други задачи :D 

И още не съм решила как ще е най-добре...

Това нарисувах отново под влиянието на внезапно вдъхновение:

Пътувахме към село (при бабата на Янко), когато видях прекрасния залез в огледалото на колата. Когато пристигнахме, исках да го пресъздам. Рисувано е с пастел. Беше малко след като дядо ми почина - от него съм си наследила таланта, доколкото го имам... Може би сме рисували заедно в онзи ден...  

Да рециклираме!

“Тези дни...” и... отново се закръгли цял месец от последния ми пост... Голяма съм шматка! Исках да имам повече материал за “креативното рециклиране”, а докато го събирах се отплеснах в друга посока и... Резултатът е едномесечно мълчание :(

Ето какви ги натворих през това време :)

Ще започна с темата за рециклирането. Реших да пробвам технологията от това видео http://www.youtube.com/user/FollowThePaperTrail#p/u/144/d9pe5oXYYxU , но да използвам получения материал за направата на нещо друго. За съжаление, още не съм си избистрила идеята, затова мога да ви покажа единствено това:

Не ме питайте какво е - и аз не знам :D Това беше първият ми опит и просто се забавлявах. Доста абстрактно се получи... 

Надявам се в един момент да измисля добър дизайн за бижу от този материал :)

Ето и другата идея, която разработих малко повече:

В единия случай изходния материал е по-очевиден :) Този дизайн изискваше доста проектиране.

 Трябваше ми доста време да измисля как точно и с какви материали да завърша тези обици, понеже погледнати от страни не бяха много естетически издържани... Комбинацията от отварачки от кенчета и кристалчето Сваровски в средата определено е забавна :D

Следващата идея използва като материал самото кенче:

В този случай се наложи употребата на доста сила и търпение, както и различни допълнителни материали. Или може би алуминият е допълнение към останалото, не знам :D Трябва да призная, че съм много доволна от резултата и възнамерявам да изработя цяла серия подобни :)

Последната ми идея е свързана с разглобяването на стари неработещи часовници :) Вдъхновена съм от Steampunk стила и определено ми се иска да поекспериментирам и в тази посока. Може да се каже, че има връзка с темата за рециклирането, нали? Ще покажа и снимки при първа възможност :)

Това е за сега :) И разчитам, ако закъснея с повече от седмица със следващия пост, да ме подбутвате във Facebook, по мейл-а или пък на живо (за който има достъп, разбира се ;) ).

Приемам всякакви идеи и коментари!

До скоро :)

Годзила се завръща!

   I`m baaaaaack! :D (сега установявам, че не съм писала повече от месец...)

Нааай-после си свърших работата по т. нар. проект “Роза” и отново имам всичкото време на света да ви занимавам с глупости (разбирайте “със себе си” ;) ). 

   Иска ми се да разкажа малко за гореспоменатия проект. Както вече бях споменала в предишен пост, става въпрос за страпове за телефон. Помолиха ме да ги изработя по случай пет години от сформирането на клуб по български народни танци “Роза”, състоящ се от двайсет “мънички японки” :Р. Задачата ми беше поставена преди около три месеца, когато се прибрах от България. Видяхме се с ръководителката на групата в Токио и обсъдихме как да зарадваме дамите по случай годишнината им. 

   В процеса на реализация имаше някои премеждия, разбира се - от изчерпани материали, вмъкване на друг проект ("Тъпан") и набодени пръсти до поливане със сок... но най-вече недобро планиране на времето... Установявам, че ние с времето не се разбираме добре :D. Равносметката е, че почивах, когато не трябваше, и накрая ми се наложи да работя около 16 часа нон-стоп през нощта и през по-голямата част следващия ден, за да мога да ги довърша навреме. Но... който както си го направи!

   Сега малко история в картинки :)

Това е едната страна, но тук все още липсва ред от ситни мъниста по зелената ивица кожа.

Тези страпове са изработени от съвкупност от различни материали: тъкан, различни видове кожа, мъниста, полимерна глина...

В левия ъгъл виждате какво развитие е претърпяла розата от мострата до крайния вариант :)

Тук вляво също има т. нар. "преди и след" снимка :D

Тадаааа! Ето и крайния резултат! Не са най-перфектните снимки, но дават някаква идея :)

За сега толкова. Тези дни очаквайте включване от домашния център за креативно рециклиране!

До скоро! :Р

В процеса на работа или при липсата на такъв...

Нещо не мога да се накарам да работя днес, затова ще попиша малко :)

(пауза за пускане на пералня, прерастнала в проветряване на футони, прахосмукиране и изяждане на отдавна пребиваващо в хланилника манджю, с попревтасало зърно грозде вътре, за финал!)

Та, докъде бяхме стигнали... Ааа, да! Седейки си на ръцете вчера и днес (до момента), реших поне да поосвежа пейзажа на блога. 

Както знаем, в последно време работя върху т. нар. “проект РОЗА”. Работата ми до момента се изразява в поетапно подготвяне на отделните елементи, необходими за изработването на страповете, а именно кроене, рязане и пасиране! Опа, пардон... Това е друга работа :D А и тук си нямам пасатор. Но се крои и се реже доста, а от време на време се зашива и по някое мънисто (или по няколко стотин, примерно...). Занимавайки се, понякога почти целодневно, с тези често монотонни дейности, ми правят компания няколко YouTube канала. Най-често става въпрос за готвене или някакъв вид творческа дейност. Това са част от онези, които следя редовно и които винаги предлагат нещо интригуващо. Често се случва, когато успея да се улисам в работата, не толкова да гледам клиповете, колкото да ги слушам. Скоро попаднах и на канала на един французин, професионален готвач и сладкар, който качва клипчета повече относно декорацията на десертите в неговия ресторант, отколкото за самото готвене. Но от моя гледна точко това е не по малко интересно! Човекът, разбира се, обяснява всичко на френски. Което от своя страна ще рече, че само със слушане почти нищо не разбирам (италианския ми подсказва по нещичко от време на време), но това няма никакво значение, както изглежда :D Помага ми да ангажирам още един участък от мозъка ми, за да не изтъпея тотално, правейки едно и също нещо за хиляден път...

И така, ето и адресите на въпросните канали, съпроводени от кратки упътвания за употреба ;)

http://www.youtube.com/user/albarock - Това е каналът на въпросния французин. Сигурна съм, че който от вас знае френски, ще успее да го оцени още повече! Между нас казано, според мен има някаква заигравка между Сабрина и... как му беше името на гоподин cheff-а :D

http://www.youtube.com/user/foodwishes - Още един професионален готвач, този път американец, посветил се обучаването на непрофесионалистите (на широката публика, с други думи). Изключително забавен с коментарите си!

http://www.youtube.com/user/Manjulaskitchen - Тази индийка готви безумно вкусни неща! Или поне така изглеждат :Р А и има невероятно сладък акцент! Много обичам да я слушам...

http://www.youtube.com/user/wcfoodies?blend=3&ob=5 - Тези сладури дават много интересни идеи, особено за гладни студенти :Р Вярно, че става въпрос за Щатите, но все пак важна е философията!

http://www.youtube.com/user/cookingwithdog 

http://www.youtube.com/user/runnyrunny999 - Два канала за почитателите на японската кухня. Ако някога съм ви сготвила нещо японско (или съм се опитала поне...), то е било по тяхна вина! Отново акцентите на “водещите” добавят допълнително очарование :)

http://www.youtube.com/user/Dotchksci18

http://www.youtube.com/user/dotchi - Още нещо за японофилите! Тук, обаче, трябва да се гледа внимателно и да се четат субтитрите (които не винаги са 100% точни...) или човек да разчита на скромните си познания по японски ;) Много забавно шоу!

Следващите няколко канала са свързани с творчество:

http://www.youtube.com/user/arttougei - Японски артисти, занимаващи се с керамика и грънчарство. Коментарите са на японски, но мисля че дори и само визуално се добива добра представа :)

http://www.youtube.com/user/craftscotland - Името на канала май говори само за себе си :) Никакви езикови проблеми тук!

http://www.youtube.com/user/MyNaturesArt - Идея по която се запалих наскоро. И, както още много други, някой ден...

http://www.youtube.com/user/sarubbest - Тази девойка ми е любимка! Италианка е, но ако се интересувате от видео с инструкции, има и канал на английски: http://www.youtube.com/user/BeadsFriends Е, английският и определено не е страхотен, но пък прави страхотни нещица!

http://www.youtube.com/user/VALENTINAoOo

http://www.youtube.com/user/75marghe75 - Още две адзури. Който разбира италиански, печели!

http://www.youtube.com/user/FollowThePaperTrail#p/u/144/d9pe5oXYYxU - За тази дама вече споменах преди. Демонстрира изключително въображение и страшно много ме вдъхновява! А по повод точно това видео скоро ще ви покажа какво се роди изпод моите пръсти, опирайки се на същата технология :)

Е, стига ви толкоз за днес! Пък и аз трябва да се хващам на работа... Имате си куп инфо за асимилиране и тийзър, върху който да разсъждавате ;)

До после!

Refresh :)

Нищо не пиша тези дни... но съм се съсредоточила върху следващата ми поръчка за GSM-страпове. И като казвам "следващата", ето какво представляваше предишната:

Тук http://www.youtube.com/watch?v=vydnwsPOe8Q можете да се осведомите сравнително подробно за процеса на изработката и причината за съществуването им ;)

А това са "родителите" им, по чиито образ и подобие бяха сътворени (с някой модификации в начина на изработка):

Сега си давам сметка колко е подходяща думата "родители" като се има предвид, че едното е с червен, а другото със син ремък - мама и тате! Хихихи... 

Ето и в какъв вид са били подарявани на хората :)

А това е новият проект, по който работя сега. Първият етап в изработката на двайсетте бройки е завършен!

Това са отново GSM-страпове, като този път се майсторят по повод пет-годишнината на токийската група "Роза", занимаваща се с български народни танци :) В завършен вид ще изглеждат горе-долу така

но с някои подобрения ;)

Е, вече стана безобразно късно (направо си е почти рано вече...), така че мога спокойно да си легна. До скоро!

С какво ще ви досаждам ;)

За днес съм приготвила малко общи приказки :) И по-точно, какви са интересите ми и дейностите, с които се / ще се / искам да се занимавам. Разбирате, че именно за тези неща ще става въпрос и от тук нататък. Ще споделя и някоя и друга снимчица ;) Надявам се да ви заинтригувам!

Рисувам от малка, но трябва да имам много сериозен изблик на вдъхновение, за да се получи нещо достойно... По-добра съм в копирането и в приложните изкуства. 

Пък и някак ми е по-интересно да сътворя нещо, което да има някакво приложение, а не просто да се чудя къде да го сложа... Всички обичаме красивите подаръци, например, но се затрупваме с вещи, на които не винаги можем да намерим място и да ги съчетаем успешно едни с други. Често ги складираме по шкафове и чекмеджета, докато последните не започнат пращят от изнемога и тогава се принуждаваме по един или друг начин да отсеем онези вещи, които имат най-голяма сантиментална стойност за нас и да се отървем от останалите. Скръбна работа...

Бидейки голям плюшкин, едно от най-интригуващите ме занимания е рециклирането. Като имам предвид използването на вече ненужни или неспособни да изпълняват функцията си вещи за създаването на някакъв нов предмет. Този процес на реинкарнация наистина ме вдъхновява! Продуктите на това изкуство, били те с чисто художествена стойност или пък предмети за бита, имат едно особено очарование и са някак пълни с живот. Носят историята в себе си и ни подканват да напишем следващата глава...

И в областта на архитектурата и интериорния дизайн рециклирането и реновацията са ми много любопитни. Имах дори възможността да си поиграя на тази тема, когато правихме ремонта и обзавеждахме любовното ни гнезденце! Модерният дизайн често е някак стерилен, но когато в сърцевината му се крият “нечии стари кости”, това го одухотворява. Или пък го прави обитаван от духове! Хахаха... При всяко положение нестандартността, съчетана с красота и функционалност е винаги печеливша комбинация в моите очи :)

Любимият ми стил е Сецесион (Art Nouveau, Jugendstil или Stile Liberty, в зависимост от това на територията на коя страна се развива), чийто представители черпят вдъхновение от природата и от източното изкуство и най-вече от японската гравюра. В началото, разбира се, изобщо си нямах и представа за тези подробности... Така че, вярваме или не, явно винаги си ме е влечало към изтока, дори когато не съм го разбирала :)

С компютърната графика и анимацията се запознахме в гимназията и от тогава насам се сработваме добре. С половинката ми сме работили върху интернет страници, интерфейс и дори елементарни игрички. Вероятно ще става все по често дума за това.

Фотографията... може да се каже, че е наследство от дядо ми. Но не мога да кажа, че ми върви особено за момента. Което, откровено казано, ме натъжава... Но, някой ден, ще обърна по-специално внимание и на това. Имам си една мечта в тази сфера... може би ще ви я споделя някой път :)

Скулптура... За съжаление, твърде малко съм имала досег с това изкуство. Има - няма... един срок в гимназията. Затова пък в последно време започнах да работя с полимерна глина (в действителност представлява РVС полимер с консистенцията на пластелин, който се втвърдява при 110-130〫във фурната). Така че, макар и в по-малък мащаб, моделирането е в разгара си!

Който ме познава знае, че обожавам оригами! Да си призная, от доста време не съм работила в тази сфера, но съвсем не съм я забравила. И тук амбицията е да се създават по-скоро функционални елементи. Най-вече ме забавлява идеята за осветителни тела, но още не съм се престрашила да експериментирам.

Други “хартиени” изкуства, които ме вълнуват са киригами (или по-точно 3D картички и скулптури) и “хартиения филигран” (quilling). По-нататък ще кача снимки и линкове с произведения, които са ме впечатлили най-много :)

Следва... шиене, плетене, бродиране. Може да ви се стори малко старомодно... Но ръчната изработка е много по-стойностна, пък и няма нищо по-хубаво от това, някой да изработи нещо специално за теб, като вложи цялата си положителна енергия! Един “клон” в тази сфера са амигуруми, а именно плюшени играчки, плетени на една кука. Погледнете в интернет, ще се очаровате :)

Нещо, което открих през последните месеци, е филцоването. Мокрото филцоване (wet felting) е вероятно най-старата форма на производство на платове, а машинизирането на процеса е довело до възникването на филцоването със специална игла (needle felting), което позволява скулптурирането на влакната във всякакви триизмерни форми. Изработват се невероятни плюшени играчки!

Напоследък съм се захванала с изработката на бижута и аксесоари и трябва да ви кажа, че много ми допада! Работя с мъниста, полимерна глина, кожа, а възнамерявам да добавя в арсенала и кристали, полускъпоценни камъни, дърво, епоксидна смола, природни и рециклирани елементи. Материалите и техниките са наистина неограничени, което наистина възбужда въображението ми!

Занимание, което използва разнообразни техники и материали и съчетава в себе си много от идеите, които ме вълнуват, е т. нар. scrapbooking. Може би сте чували за него, може би не... Ще се радвам, ако някой предложи адекватен превод на термина на български :) Открих преди пет-шест месеца, може би. Наистина е впечатляващо, но изисква да му се отдели повечко време и да се съберат и съчетаят материалите. Възнамерявам първият ми проект в тази насока да бъде свързан с престоя ни в Япония, като идеята ми е да го изработя изцяло от материали, които съм събрала тук. Затова като добра катеричка трупам “лешници” :)

За готвене няма да си говорим... хахаха... Не за друго, а защото е безполезно. Това не е тема за лекции, а за практически упражнения ;) Единствено бих могла да ви споделям видео клипове, които са ме заитригували... И, разбира се, при удобна възможност да готвим и да хапваме заедно! Така или иначе удоволствието е в това да сготвиш не за себе си, за някой друг :)

И така... получи се един дълъг и отегчителен пост... Разбирате, че в главата ми е доста пренаселено... Хахаха! Най-големият ми проблем е с кое по-напред да се захвана... 

Все пак стана ясно, че страстта ми е ръчният труд. Всичко, в което мога да завъртя между пръстите си и да вложа в него кръв, пот и сълзи (понякога абсолютно буквално...), кара пипето ми да щрака, кръвта ми да се раздвижи и очите ми да добият налудничав блясък!

Оставям ви с няколко линк-а и малко снимки и... До нови срещи!

http://www.youtube.com/user/FollowThePaperTrail - Това е каналът на една американка, която ме накара да се заинтригувам от scrapbooking :)

http://www.youtube.com/watch?v=EKN7J3hLp7I&NR=1

http://www.youtube.com/watch?v=Raacsdx3Kuo&feature=related - Ето и няколко идеи от света на гениалното!

Ново начало

Както изглежда писането на блог за преживяванията ми в Япония не върви особено добре... Или, ако трябва да сме честни, изобщо не върви!

Причината е частично в това, че животът ни тук е съвсем обикновен и рядко ни се случва нещо по-интересно. Но най-трудно се оказва изграждането на навика да пиша, ако не всеки ден, то поне два-три пъти в седмицата. Което ми навява мисълта, че може би не ми е достатъчно интересно... Това прозрение пък, от своя страна, ме доведе до решението да променя тематиката на блога! 

Живот без страст не си струва да се живее и ако не си оставил нещо след себе си, значи не си живял пълноценно. Това се превръща в моето мото и ще бъде и мотото на блога от тук нататък. Ще пиша за нещата, които ме радват, които осмислят съществуването ми, които правят живота ми по-хубав... на страна от голямата ми любов, разбира се! 

( Е, може да вмъквам и интересни впечатления от света от време на време, за да не умрете от скука ;) )

Ако трябва да опиша с една дума в какво се изразява моята страст, то това би била думата “изкуство” . Да създадеш нещо красиво, предизвикателно, интересно, функционално, а понякога и нещо вкусно! Каквато и форма да приеме, в крайна сметка това е изкуството да изразиш себе си и да позволиш на другите да те опознаят чрез творенията ти. Да зарадваш хората около себе си, а и теб самия! 

Малко по малко ще разбрете кои конкретно са дейностите, които ме вълнуват. Ако вече не знаете, разбира се! Освен това ще си призная, че съм се заела с предизвикателството да превърна част от тези мои страсти в доходоносна работа. Така че стискайте ми палци!

До скоро!

Лирическо отклонение...

Започнах да разбирам отношението на японците към Фуджи... 

Пътувайки обратно от Токио към Осака (този път с дневен автобус), бяхме възнаградени с прекрасно време. Чисто небе и искрящо слънце... какво повече може да иска човек, когато минава на няколко километра от подножието на Фуджи? И гледката наистина е магическа!

От първия миг на възхищение, когато зърнеш силуета през прозореца на автобуса, когато сбуташ човека до себе си и му посочиш да погледне навън, след първия момент на задоволство при вида на нещо, за което си чел и чувал толкова мног, в който си казваш - “Ехаа! Фуджи сан!”.., идва наистина интимната и развиваща се във времето реакция. В пътуванията си до Япония досега два пъти съм ходила до Фуджи, виждали сме се по-отблизо или по-отдалеч, но едва сега моята интимна реакция започна същинското си развитие. Има някаква мистична притегателна сила в тази купчина надробена вулканична скала... 

... Момент на безтегловност и безвремие... Невероятна притегателна сила, която не ти позволява да отклониш погледа си, изтегля те през прозореца и те оставя да висиш в студения януарски въздух в облаци от слънчева светлина... Няма вече автобус, няма ги хората наоколо... собственото ти тяло се губи в съзнанието ти... Единствено Тя съществува... Планината. С полупрозрачна призрачна снага, сякаш левитира в пространството... Изглежда някак нереална на фона на пейзажа... И наистина, не Фуджи Е пейзажът, а всичко около нея... Гледка, невъзможна за пресъздаване с думи... Емоция, която остава във времето... Небе и планина, оцветени в безбройни нюанси на синьото... С бели коси от сняг, разпилени по склоновете... Почти осезаемата атмосфера на нещо не от този свят, която те обгръща като облак и те кара да се чувстваш меко, топло и... незначително... Странен контраст от чувства, който може да бъде породен само от нещо свръхестествено...

Припомняйки си първата ми среща с Фуджи отблизо и преодолявайки първоначалното впечатление (донякъде разочарование) от физическия контакт с тази “свещена” планина, сега преосмислям нещата... Или по-скоро Фуджи преосмисли мен като наблюдател и събеседник и реши да ме допусне по-близко до тялото си, по-надълбоко в душата си... 

Винаги съм усещала, че Фуджи е едно от онези места, на които можеш да се разтовариш напълно... Да заровиш пръсти в земята, да усетиш как силата и енергията й пропълзяват в ръцете ти, достигат всяка клетка на тялото ти, как те преизпълват... и преливат в сълзи... А сълзите отнесят със себе си всяка тежест от сърцето ти и те оставят на няколко сантиметра във въздуха...

Очаквам с нетърпение този момент. И нека бъда от лудите, които ще изкачат Фуджи повече от веднъж!